В първата част придобихме обща представа за разликата между кино и видео и обърнахме внимание на двата най-важни въпроса: Какво искате? и От какво имате нужда? Сега смятам да засегна темата с компромисите и по-точно с кое може да се направи компромис, с кое не е желателно и с кое просто забрави да направиш компромис. В България най-популярният израз е този носещ хвалебствия по адрес на майката на антагониста в живота на българина, втория по популярност израз се отнася до работата: С п*я, боя да правиш! Бързам да уточня, че този израз не винаги се използва в лошия смисъл на думата. Все по-често се убеждавам, че друг един израз „успешен бизнес модел” губи определението си в частта „модел”, защото колкото по-гъвкав и адаптивен е един модел, толкова по-успешен е на практика. Същото е и в нашия занаят. Всеки път ни се налага да правим компромиси и същевременно се стремим да постигнем максимално добър продукт и практиката показва с кое можеш и с кое не можеш да правиш компромис. Има и един философски аспект на нещата, в такива условия произведението се получава уникално. Много е трудно обаче да се открие границата между добрия и лошия смисъл на думата. Всички се сещаме за произведения, които са уникални в най-лошия смисъл на думата. Идеята е да се получи точно обратното, както в примера от предишната част.
Време е да бъда по-конкретен. Винаги започваме с камерата. Изборът на камера е като изборът на дрехи. Избираме си по наша мярка и за подходящия случай. Бегла справка показва, че цените на видео камерите започват от 100 лв. на снимачен ден и достигат до майка си и баща си, а кино камерите започват о т 800 и достигат до девето коляно… За пример, ако снимаме навън в слънчев ден, един DSLR фото апарат за 100 лв. с комплект обективи ( изборът на обективи зависи от това какво снимаме) би ни свършил отлична работа. Ако обаче снимаме нощно ще ни трябва камера с по-свтлочувствителна матрица и по-светлосилен обектив. Има разбира се и DSLR апарати, които се справят идеално в тъмни снимки, но те са по-скъпи от една достатъчно чувствителна камера. И ето го първият компромис – дали висок клас апарат, или среден клас камера. И тук идва ролята на оператора. Един талантлив и опитен оператор може да направи чудеса с не чак толкова скъпа снимачна техника и обратното, и най-скъпата камера е безполезна без „задкамерното устройство” и това е първият принцип относно компромисите, който ние от 22frames спазваме безусловно: Никога компромис с труда на хората! Един оитен осветител може да свърши отлична работа с три лампи за по 30 лв., отколкото с пет за по 50. Един опитен сценограф може да направи чудеса с ножче, кутия лепило и материали от магазина за левче отколкото с бригада майстори и технолози. Един художник по костюмите може да сътвори шедьовър с няколко парчета плат и десетина кърфици отколкото една шивачна фирма. Именно труда на хората е уникален и той прави произведението уникално. Да, труда на хората е по-скъп, но те спестяват от други места и накрая като удариш чертата и видиш финалния продукт разбираш защо това е важно.
Друг приемлив компромис е съчетаването на длъжности. В много случаи асистентът на оператора е и осветител, гримьора отговаря и за прическите, фартистите са и кранисти. Естествено това е допустимо тогава когато обема на работа го позволява, защото ако например трябва да се светне по-голямо помещение един човек няма да се справи достатъчно бързо, камо ли в цялата препирня да води фокуса на камерата адекватно, а както вече знаем времето е сериозен фактор. Ето затова всичко трябва да бъде предватително обмислено и ситуацията преценена, защото всичко е ресурс. Ако не ти достига техника хората могат донякъде да компенсират този недостиг. Ако не ти достигат и хора, можеш да компенсираш с време. Но ако нямаш и време си загубен.
В следващите части подробно ще опиша различните етапи на създаването на едно видео. Предпродукционен период – от идеята през сценария до снимачния план. Продукционния период или по-известен като снимачния процес и постпродукционния период – монтажа, ефектите и звуковата обработка на цялото. Има и един чтрвърти – реализацията и разпространението, но това е съвсем отделна тема, която ще обсъждаме занапред.